Това е много-много хубаво и смешно стихотворение, което много ми харесва)
Орел и охлюв
На върха на една ела
сред Стара планина
орелът съгледал гадинка нищожна
гърбата,
рогата,
по-мръсна от змията,
от дявола по-грозна!...
-Какво е туй нещо тука? -
извикал царят на въздуха.
"А, виждам, охлюв!... Игралото
на естеството,
животец във една черупка,
подвижна кратунка,
гневът или смехът на божеството..."
-Кажи ми, жалко ти творение,
как се покачи тъй високо?
- С пълзение! -
извика
рогатата гадинка.
от Стоян Михайловски